Интернет е страната на приказките

(Един леко инфантилен разговор, който и на мен щеше да ми звучи доста смешно, ако не беше истина…)

– Чичо Ники, ти какво работиш?

– Амиииии… ти знаеш ли какво е Интернет?

– Не, какво е?

– Ох… ами… ааа… може ли всичко да е толкова сложно… може, разбира се…

Добре, гледай сега: Интернет е страната на приказките. Нали знаеш, тя не е никъде на Земята, а на едно измислено място и всички деца и възрастни могат да влизат в нея, като четат, като гледат филми и, така де, представят си я. Сещаш ли се?

– Да, аз я знам страната на приказките, но ти какво работиш?

– Ами аз работя в тази страна на приказките – Интернет. Ние правим разни неща в нея. Когато някой иска да добави към страната на приказките нещо от него, се обръща към нас за помощ и ние му го правим и го слагаме там. Може да е приказка за самия него, или за неща, които е научил, и иска да разкаже на всички, или пък да покаже нещо много красиво.

Но най-често хората искат да се разкаже за тях, кои са, какво правят, и така. И ние се опитваме да го направим възможно най-интересно и да го сложим в страната на приказките, за да могат всички да го прочетат.

Например, един хотел. Като този, в който бяхте през зимната ваканция на Пампорово. Ако хората от хотела искат всички по света да могат да прочетат за тях, те ме викат. Аз отивам с фотоапарата, цял ден или няколко дни правя едни снимки, после написваме и разказ за хотела, колко е хубаво там, и накрая всичко това го правим на нещо като приказка и го слагаме в страната на Интернет. А снимките ги правя по такъв начин, че човек да може да разгледа хотела все едно е там – оглежда се наляво, надясно, влиза от едно място на друго, и всичко това без да ходи до Пампорово. От вкъщи може да го разгледа. Ето това е страната на приказките – всякакви неща са възможни.

Така че, аз съм нещо като дядо Коледа, един вид, само че работим през цялата година. А по Коледа – най-много.

Както дядо Коледа си има джуджета, които му помагат, така и аз си имам няколко симпатични колежки. Само че не е нужно да ходим на работа в Страната на приказките, защото тя е навсякъде около нас. Можем от къщи да влизаме в нея и да правим нещата, които трябва да се направят.

Всъщност във всяка къща може да се отвори врата към страната на приказките.

В страната на Интернет можеш да се срещаш с хората от нашия свят, които също са влезли там. И понеже Интернет е навсякъде, няма значение къде по света са тези хора. Можеш да се срещнеш и да си поговориш с някое момиченце от Австралия например – знаеш ли къде е Австралия?

– Не!

– Ами, от другата страна на земното кълбо. Дотам се пътува цял ден със самолет, а ако влезеш в Интернет можеш веднага да се пренесеш там…

– А аз мога ли да дойда в страната на Интернет?

Разбира се, всеки може да влиза в Интернет. Най-лесно се отваря врата към Интернет през компютъра вкъщи, но има и много други начини – може и през телевизора, и даже през екрана на телефона на татко. Затова обаче трябва да научиш няколко неща: трябва да можеш да работиш с компютъра например. Изобщо не е трудно. Трябва да се научиш да четеш.

И най-важното: трябва по-добре да научиш английски език. Това е много важно, защото почти всичко в страната на Интернет е на английски език. Разбира се, има и много неща на български, но ако знаеш само български, ще се срещаш само с хората от България и ще разглеждаш само техните приказки, а пък с тях нали можеш и да се видиш и те ще ти ги разкажат, така че няма кой знае какъв смисъл. Така де, за какво ти приказна страна, за да се видиш с твоите приятелки от детската градина, нали утре и без това ще се видите?

2 Comments »

  1. Ники Said,

    May 29, 2010 @ 11:25

    Евала Ники,
    Много готино си го написал 🙂
    Интернет наистина е страната на приказките. Много е хубаво да се губим по-малко там 🙂

    Cheers!
    Niki

  2. Ники Спиров Said,

    May 29, 2010 @ 18:45

    Хех, благодарение на Google архивите са живи! Колко отдавна беше това…
    Държа да отбележа, че това е друг Ники, не си говоря сам 🙂

RSS feed for comments on this post · TrackBack URI

Leave a Comment