Archive forJuly, 2008

Die with honor, never yield

Manowar ми върнаха младостта! За малко…

Не става въпрос за това, че с тези групи сме израстнали. И други групи от крехката ни юношеска възраст наминаха насам. Някои бяха на нивото от едно време, други – не толкова. Има нещо в Manowar обаче, което ме изпълва с енергия и чувства, вече в “зряла” възраст. Read the rest of this entry »

Comments

Telegraph road

Продължаваме рубриката “песните на моя живот”:

Това сигурно е най-дългата песен, която си заслужава да слуша човек – четвърт час.  (Sweet Child in Time е само 10 мин.) Обаче наистина си заслужава. Откакто се вслушах в текста за пръв път, не мога да я изслушам до края без да се развълнувам… буквално разтърсващ! Read the rest of this entry »

Comments