Една конкретна случка между мен и Булбанк, която преля чашата, или

Случаят с изчезналата парола

I

Един хубав ден при влизането ми в системата за онлайн банкиране тя ми напомни, че е време да си сменя паролата. Не само ми напомни, ами ме заплаши, че това съобщение няма да спре да излиза, докато не го направя, което си е досадно, защото съм си конфигурирал какви неща да показва началната страница, а вместо тях ми излиза въпросното предупреждение. Въздъхнах и цъкнах да сменя паролата. Системата ме наруга, че новата парола не отговаряла на изискванията, и да опитам пак.

Повече обаче не можах да опитам, защото в този момент вече нито старата, нито новата парола бяха валидни! Излязох и се опитах да се логна отново, но старата парола вече не работеше.

Въздъхнах още повече и се заех да търся помощ. Отне ми половин час да повярвам, че няма никакъв начин да се свържа с хора от поддръжка на онлайн системата. Това вероятно са същите “колеги”, дето не си вдигаха телефона, когато банковите служители не знаеха нещо. Предвид това прецених, че няма смисъл да пиша е-мейл и се запътих към централата (понеже от опит вече знаех, че в другите клонове няма да могат да свършат такова нещо за “чужд клиент”).

II

След трудно добиране до пл. “Света Неделя”, още по-трудно и скъпо паркиране, се добрах до бюрата на обслужващите служители. Половината бяха празни (обедно време), другите или разговаряха с клиент, или бяха твърде заети да ми обърнат внимание. Накрая намерих служител, който да иска да ми помогне, и след като изслушах охканията и оплакванията, че от онлайн банкирането нищо не разбирали, накрая ми дадоха да попълня молба-формуляр (не за нова парола, а за включване на онлайн банкирането, нямали друга).

И така, стигна се и до плащане на такса за удоволствието. Предвид, че сам съм си изгубил паролата (ами да, да не съм я сменял!) се съгласих да платя 8 лв, както пише в тарифата на банката (за изгубена парола). Тук настана още една суматоха, защото имало нова такса за парола, но служителят не знаеше каква. Започна се едно допитване до колеги и понеже никой не знаеше каква е таксата и кого да попита, помолиха ме да осигуря “двайсетина” лева в сметката, нямало да е повече. Тъй като сметката беше изпразнена, наредих се на касите, след 35 мин. внесох 20 лв, обадих се на служителя, че съм ги внесъл и си тръгнах. Казаха ми да дойда за новата парола след не по-малко от седмица !!!

Общо операцията ми отне 1:20 ч. в банката, или с пътя, задръстванията и паркирането – един цял предиобяд.

III

След повече от седмица (всъщност след 10 дена) реших вече да си потърся плика с паролата. Да, забравих да поясня, паролата се създава от ИТ тружениците на банката и с нея се изработва ПИН плик със защити, подобни на тези с кредитните карти. Вероятно затова им е нужна седмица за някаква си парола.

Отидох отново на “Света Неделя”, тук прескачам пътуването, задръстването и паркирането. На бюрото, на което бях подал молбата, вече седеше друг служител. Доколкото никъде не се виждаше този, на когото я бях оставил, изчаках половин час младежът да свърши с момичето пред него. Доколкото можах да чуя, това беше заключителната част от откриването на сметка с дебитна карта. Цялото вероятно е траяло поне час, на мен само за сметка ми отне 40 мин. да я открия.

Обясних с кратки думи на служителя случая си. След това му го обясних пак, с повече думи, за да ме разбере. Наложи се заедно да обиколим бюрата на колегите му, много се надяваше да открия този, който е приел молбата. След като разбра, че няма да му се размине, взе ми личната карта и отиде да търси ПИН-плика.

Нямаше го 24 мин. Знам точно, защото си гледах часовника. Със сигурност щях да си тръгна, ако личната ми карта не беше у него. Някъде на 20-тата минута взех да се притеснявам и се опитах да установя контакт с начумерената му съседка по бюро, с шегата “да не се е пребил някъде по стълбите в мазето”, но не ми обърнаха внимание.

Накрая младежът се появи с личната ми карта, каза, че не е могъл да намери паролата, и започна да върти телефона. След още 5 мин. успя да се свърже с нужния отдел и най-после получих някаква реална информация: че паролата ми още не е създадена.

Явно изражението ми е било доста страшно, защото бързо ми беше обещано на другия ден паролата да е готова и ме отпратиха поживо-поздраво, като служителят ме увери, че лично ще се погрижи и пликът ще е на неговото бюро. Доколкото се съмнявах, че на другия ден ще е готово, а преводите ми не можеха повече да чакат, употребих още половин час да се добера до касите и да изтегля парите си в брой и заминах да си плащам в кеш сметките, вместо удобно да наредя преводите от лаптопа.

Сметка на изгубеното време този ден: заедно с плащанията в кеш (и придвижването, задръстванията и паркирането) – целия ден.

IV

Стигнахме до последната част на тази сага, наречена “изгубената парола”.

Тъй като вече си бях уредил плащанията без онлайн преводи, дадох повечко време на мързеливите ИТ-та да си свършат работата. Все пак, генериране на нова парола е това, не е шега работа.

Бях в чужбина и се върнах в Булбанк чак след това – няколко седмици по-късно вместо на следващия ден, и точно един месец след изгубването на паролата. Служителят, на чието бюро щеше да ме чака пликът, беше на едно друго бюро, но така или иначе изчаках половин час да се освободи и щастлив седнах пред него. Първо, наложи се да му разкажа целия инцидент, защото той не го помнеше. На няколко пъти ме пита сигурен ли съм, че е бил той, и как е било името на човека, с който съм говорил. Аз 100% сигурност нямах, защото не съм много добър физиономист, но първо мъжете на тези бюра са само трима и второ силните (отрицателни) емоции помагат да запомниш.

И така, отново с голямо нежелание, младежът взе личната ми карта и изчезна. Този път не засичах времето, но отново беше толкова – около 20-25 мин. След като се върна с празни ръце, човекът отново започна да звъни на ИТ отдела – само че този път безуспешно. Хрумна ми, че можем да проверим дали от сметката ми са изтеглени парите за неизвестната такса за нова парола. Младежът се оживи – исках нещо, което знаеше как се прави. Веднага се оказа, че такса не е теглена. В този момент нервите ми не издържаха и попитах дали не е по-лесно да закрия сметката и да се махна от тази банка. Предложението ми беше посрещнато със същински възторг! Оказа се, че закриването на сметката е по-лесно от откриването – стана буквално за 10 мин. Разбира се, на съответната цена. Любимата банка ми взе 8 лева за услугата да ме освободи от себе си. Изтеглих останалите пари и си тръгнах с чувство за изпълнен дълг.

Това е.

Pages: 1 2