Блогът на Ники

Докато ние се занимаваме с нашите си неща, от години все същите, едно цяло поколение на нашите деца израстна без да го забележим и вече нахлува в живота на големите, искаме или не искаме. Какви са те? “Капитал” ги нарекоха “Изгубеното поколение“, но те не са изгубени, те са си тук, просто ние не сме при тях. Не знам кой е изгубен.

Едно цяло отделно общество живее паралелно с нас, има своята култура, речник, език, слуша своята музика, гледа своите филми. Дори не се срещаме много с тях, защото те живеят основно, когато ние спим.

Всичко, което знаем за тях, е клишета: гнусната чалга, просташкият рап, ценностите им са само пари, коли, мацки и секс и отначало. Не знаят езици, нямат обща култура, не се и стараят да учат.

Всъщност клишетата винаги лъжат. И не може да се обобщава така. И всъщност, нищо от горното не е вярно.

Ето малко ъндърграунд рап (пардон, хипхоп), взех го от моите деца. Просто чуйте какво ви казват и всеки сам да си прави изводите.

senseinegarawosh-mc-yoko-chovek-na-pokaz

Sensei, Негъра, Wosh MC & Yoko – “Човек на показ”

(Sensei)
Продължавам да се вдъхновявам от разликата между мен
и комика, който сменя си десена всеки ден
Политици – ляв, друг – десен,
по средата – същите глупаци
във главата с плесен

Вече имам резистентност изградена
и приемам с безразличие
комплексите на масата, създадени
от нейното безличие,
Ничие
остана чувството да си способен
на изкуството да си човек,

и чак след това
да мечтаеш за корона върху своята глава
а не да плюеш върху всяка
протегната за помощ ръка,
и щом на Вуте му е зле,
да викаш “А така, а така!”

Така ги виждам аз нещата и не губя фокус
Обикновен човек съм, а не лице на показ
. . . . . . . . . . .

(Yoko)
Ако политиката беше мъж,
щеше да каже “Пишката ме бóли”
за ония, дето бършат сълзи и сополи,
щото печката не топли, а е зима,
защото дъжд вали,
а покривът им няма здрава керемида.

Но такъв е този ден,
ако сама не помисля за себе си,
никой вместо мен не ще го стори!
Кой от кой по-болен,
недоволен
от живота си,
разхожда се по улицата с лоши помисли.

Къде и кой си ти?
Дали достатъчно отворил си очите си,
така ли ще живееш до края на дните си?
Помисли,
заслужаваш ли това, което получаваш,
и достатъчно ли е онова, което даваш?
Аз не знам,
но твърдо съм решена отговора да си дам…

Така ги виждам аз нещата и не губя фокус
Обикновен човек съм, а не лице на показ
. . . . . . . . . . .

(Wosh)
Здравейте, човечета,
пречите!
Да, това сме ние, които много се карат,
и си падат по речите!
Приемайте ни, както си пожелавате,
да взимате, без да давате!
(Да, това го взех от каратето, не се ебавайте)

Нека се забавляваме
в неравноделни тактове,
докато лапате на гърба на народа,
хилите, пишете актове
“Довиждане” ще кажем,
но на кой му пука за нас?
Ах, как искате да ни превърнете
в поколението без глас!

Ние ще кажем – тук сме за добро,
заради любовта ни към живота
и за това да бъдем едно,
защото понякога
димът от цигарите също е спомен,
навява много други,
и един от тях е, че съм свободен!

Така ги виждам аз нещата и не губя фокус
Обикновен човек съм, а не лице на показ
. . . . . . . . . . .

(Sensei)
Защо? -
Въпрос без отговор във наше време,
кой какво направил и на кой му дреме…
Заслепен от завист е човека
И безпринципен, безчувствен извор е
когато и с какво
да търси в широкия канал изкуствен.
Спускам
се по улицата прашна,
светло бъдеще ли ме очаква или участ страшна?
С днешна дата съм записал аз – избирам свободата!
Така се виждам, продължавам си нататък.

И колко до болка познати проблеми
остават нерешени.
Висят във времето
между поредните ти две работни смени.
Белите стени на блока вече пожълтели,
оцеляваме в цикъла на 52 недели.

(Негъра)
Маймуни станахме, във зоопарка – фраш.
Яваш-яваш
вървим или седим на клон в ръката с хаш.
Вярата в доброто е илюзия за нас самите
и предаваме я като безполезен амбалаж.

Държава бедна
със девиз „стани да седна”,
да напредна чупя клона на примат от горния етаж.
С кураж
от музиката се снабдявам,
и понеже съумявам
нервите си да не разпилявам
всичко е мираж.

Трудно ще ме видиш гневен,
когато звуците са ми в главата
и денят е по-вълшебен.
А проблемът дребен няма как да ме смути
и зад гърба ми който иска нека да сумти.

Така ги виждам аз нещата и не губя фокус
Обикновен човек съм, а не лице на показ
. . . . . . . . . . .

Е? По-различно е от Мишо Шамара, Бичето и подобните чалга-рапъри, нали?

За който е стигнал до края на песента – бонус:

Изрязах това парче от “Не-шоуто на Нед”, с гост Wosh MC. Ако още си мислите за простаците рапъри, тези три минути окончателно разубеждават.

wosh-interview_transcoded

И какво сега, щом ги дават по телевизията, значи вече не са “underground”? Не, всъщност телевизията спря цялото шоу. Нещо Нед беше почнал да кани разни типчета, дето не са одобрени от Партийната цензура.

Така стоят нещата…