The Story of the Blues

Още един от най-любимите ми музиканти се присъедини към големия бенд на небето. “Онова ирландско хлапе”, на когото Питър Грийн подари старата си китара, когато напусна Fleetwood Mac, някак си кротко, малко тъжно и почти през цялото време встрани от прожекторите на славата, успя да стане един от най-великите китаристи на всички времена. И продължи да свири на изтъркания Les Paul на Грийн, въпреки, че имаше колкото си иска китари. Както остана верен и на блуса.

За съжаление, така и не дойде пак в София, а и ние не отидохме при него… но както казва моят приятел Васко – важното е, че музиката остава… музиката остава.

Гери МурClick to play

Gary Moore – The Story of the Blues

My baby she left me, my baby she’s gone.
My sweet little angel has spread her wings and flown.
Can’t think of a reason for going on.
From this day I will play the blues.

She said it was over, this time it’s the end.
Bad luck and trouble gonna be my only friend.
I still can’t believe it, after all we’ve been through.
Everyday I will play the blues.

Everybody knows what the blues is all about.
It’s a pain you can’t live with.
It’s a woman you can’t live without.
She came from Chicago,
She read me the news.
In the headlines was a story of the blues.

They say a broken heart can always mend.
Time is the healer and sadness will end.
But I’ve done so much crying, when will I laugh again?
Till that day I will play the blues.

Everybody knows what the blues is all about.
It’s a pain you can’t live with.
It’s a woman you can’t live without.
Could have cried me a river
when they told me the news.
On that day was a story of the blues.

 

И един бонус – абсолютно страхотно-невероятното Live китарно “сражение” с B.B.King, един дует, който няма да спра да си пускам редовно и всеки път да се дивя на тази лекота, с която двамата си подхвърлят нотите, сякаш стари приятели се наддумват на чашка.

The Thrill is Gone

Подсказка: слуша се цялото – пожарът се разгаря от средата натам. Много харесвам изражението на басиста, заклещен между двамата – “леле… в какво се забърках?”

Leave a Comment