Не съм пил още само джин…

Истинска блус класика!!! 🙂
Read the rest of this entry »

Comments

The Story of the Blues

Още един от най-любимите ми музиканти се присъедини към големия бенд на небето. “Онова ирландско хлапе”, на когото Питър Грийн подари старата си китара, когато напусна Fleetwood Mac, някак си кротко, малко тъжно и почти през цялото време встрани от прожекторите на славата, успя да стане един от най-великите китаристи на всички времена. И продължи да свири на изтъркания Les Paul на Грийн, въпреки, че имаше колкото си иска китари. Както остана верен и на блуса.

За съжаление, така и не дойде пак в София, а и ние не отидохме при него… но както казва моят приятел Васко – важното е, че музиката остава… музиката остава.
Read the rest of this entry »

Comments

Вили Кавалджиев

Един чудесен български рок и блус музикант, несправедливо непознат и забравен.

Вили Кавалджиев – Тъжно и скучно ← click! Read the rest of this entry »

Comments (1)

Забравеният живот

Понякога, само понякога, някой любим музикант създава такава песен, която ти се запечатва дълбоко в съзнанието, за да остане завинаги някъде там, част от теб.

Чувал съм тази песен на живо, но когато чух новия студиен запис – така изпята спокойно и тъжно – буквално се просълзих. Ама сериозно. Мисля, че още дълго ще ме кара да осмислям нещата от живота. Може пък да има полза? Read the rest of this entry »

Comments