Say a prayer for the lonely

Не съм кой знае какъв фен на Белинда Карлайл. В представите ми това е знойната червенокоса мацка от “Go-go’s” с малко стандартно поп звучене от 80-те. Тази песен обаче всеки път ме хваща за гърлото. Зарежда ме с желание да тръгна по света и да върша добрини. Може да не съм тръгнал (още), но песента е такава. Read the rest of this entry »

Comments

Музикална загадка с едно пиано и една китара…

Продължавам поредицата “Песни на седмицата” с една музикална загадка.Това е приказка за едно пиано и една китара, които имат толкова много да си кажат един на друг… Read the rest of this entry »

Comments (2)

Die with honor, never yield

Manowar ми върнаха младостта! За малко…

Не става въпрос за това, че с тези групи сме израстнали. И други групи от крехката ни юношеска възраст наминаха насам. Някои бяха на нивото от едно време, други – не толкова. Има нещо в Manowar обаче, което ме изпълва с енергия и чувства, вече в “зряла” възраст. Read the rest of this entry »

Comments

Telegraph road

Това сигурно е най-дългата песен, която си заслужава да слуша човек – четвърт час.  (Sweet Child in Time е само 10 мин.) Обаче наистина си заслужава. Откакто се вслушах в текста за пръв път, не мога да я изслушам до края без да ме полазят тръпки… бррр разтърсващо! Read the rest of this entry »

Comments

Running to stand still

Ако трябва да избера само една най-, най-любима песен, за всичките тези години, това ще е тя. Read the rest of this entry »

Comments