Все пак надеждата е жива
Преди много, много години, беше 1989. И ние, тогавашните студенти, вярвахме повече от всичко, че ей сега нещата вече потръгнаха, че за пръв път всичко зависи от нас. Че тази държава ще тръгне по пътя на нормалните хора, защото нали ние сме такива, искаме същото като всички, знаем (горе-долу) какво е то и как се прави. Свободата беше навсякъде около нас, като ясния и бистър планински въздух през зимата…
И докато по-схватливите използваха последните екскурзии до Куба, за да получат канадско гражданство, ние оправяхме нещата. На сегашните момчета и момичета, които отново са на площада и отново ядат боя от сегашните държавни служители, искам да кажа: Съжалявам, че не успяхме. Не знам възможно ли беше да направим всичко още тогава, знам само, че не се получи съвсем.
Все пак направихме неща, за които само няколко години по-рано не смеехме да си помислим, нали?
georgi-minchev-moyat-blyan – кликни тук, за да слушаш
Георги Минчев – Моят блян
Един мой блян от близките години
в съня ми дойде
и каза засмян “Mомче, мечтите ти са сини
но с тях накъде?
Днес са добри само хора с пари
и не със сини мечти
Земята се върти!”Разбрах това, което Блянът каза
но реших все пак,
че трябва без страх, без капчица омраза
да опитам как,
как човек като мен, вечно с празен джоб
ще може някой ден
да престане да се чувства роб!Все пак надеждата е жива,
все пак тя последна си отива,
тя е с девет живота
и никога не пада по гръб
Тя е тази, която дава сила,
тя винаги духа е крепила
и в моменти на радост,
и в моменти на скръб…Тя – нашата надежда:
народът вече проглежда,
а щом народът проглежда,
животът му става скъп!Един мой блян от близките години
в съня ми дойде
и каза засмян “Mомче, мечтите ти са сини
но с тях накъде?
Днес са добри само хора с пари
и не със сини мечти
Земята се върти!”Все пак надеждата е жива,
все пак тя последна си отива,
тя е с девет живота
и никога не пада по гръб!
Тя е тази, която дава сила,
тя винаги духа е крепила
и в моменти на радост,
и в моменти на скръб…
Колко съжалявам, че бате Гошо не е тук, сега! Може би щеше да ни каже как да намерим желание да участваме отново.