Сайтът на Ники

На днешната дата, преди девет години, бате Гошо си отиде от този грозен свят. И както казва нашият приятел Васко, “присъедини се към оркестъра на небето – този на Джими Хендрикс, Джон Ленън, Джанис Джоплин, Елвис Пресли, Джим Морисън…”

Две от песните на бате Гошо лично на мен ми се струват най-характерни и ми припомнят за този прекрасен човек. И двете са сравнително по-неизвестни. Едната вече пуснах тук преди време – “Моят блян“. Тази е другата.

muzikantska-sadba ← цъкни тук

Георги Минчев – Музикантска съдба

Един скъсан blue jeans и една китара –
за четвърт век на сцена това ми е кяра.
Но както казваше баща ми – музикантска съдба,
благодарен съм му все пак, че не ме разколеба!

Пък и важното в живота е приятели да имаш,
и повече да даваш, отколкото да взимаш.
Важното в живота – това е любовта,
а богатството и славата – те са суета.

Музикантската съдба обаче не е за всеки!
И наистина така е – не по дискотеки,
а в мазето на “Московска” 5 най-добре
човек можеше истината сам да прозре.

Там по силата на някакви неписани закони,
ни водеха понеже носим тесни панталони,
но и не това беше големият ни грях
а че не бяхме като тях.

Ние нито ще забравим, нито ще простим!
Дори компромис да направим –
кого да съжалим?
Някой, който продължава да си мисли, че властта
с кръв се взима, с кръв се дава…
и който с пяна на уста слуша сега песента ни.

През колко идиотщини животът ни премина?
Половината от нас избягаха в чужбина.
И какво да правят тук – да умират от глад,
или парите да перат на някой тарикат?

Но кой срещу пари от паметта си ще изтрие
това, че като млад е бил принуден да се крие,
за да слуша как Ринго, Джордж, Джон и Пол
пеят rock’n’roll !

Ние нито ще забравим, нито ще простим!
Дори компромис да направим –
кого да съжалим?
Някой, който продължава да си мисли, че властта
с кръв се взима, с кръв се дава…
и който с пяна на уста слуша сега песента ни.